Tag: Смяна на предназначение, Проекти по всички части цена, Архитект, Архитект–София, Смяна на предназначение цена, Архитект София, Проекти по всички части, Преустройство, Проектиране на къщи, Проектиране на къщи цена, Преустройство цена

Сградата е паметник на архитектурата...

  

            Настоящият проект се изготвя на база задание за проектиране с възложител Министерството на културата, което поставя пред него задачата да предвиди мерки за създаване условия за пълноценно използване на сградата за нуждите на учебния процес и всички допълнителни дейности, осъществявани в училище по изкуствата. Предвиждат се работи по осигуряване на противопожарните  и санитарно-хигиенните изисквания, изграждане на достъпна среда за хора с увреждания и успоредно с това запазване на характерния облик и елементи от сградата като паметник на културата.

            Обектът е публична държавна собственост с предоставени права за управление на Министерството на културата и се състои от следните сгради:

  • масивна триетажна сграда с два входа – 1380 кв.м;
  • масивна пристройка – 147 кв.м;
  • малка пристройка – 17,6 кв.м;
  • дървена барака – 42 кв.м.
  • в раздел “Забележки” – масивна пристройка – 155 кв.м;
  • в раздел “Забележки” – балетна зала – 150 кв.м.

На това описание в част “Съществуващо положение и проучване” от проекта отговарят:

  • триетажна масивна сграда с един централен корпус по ул. “Стефан Караджа” и два странични, свързани с него;
  • едноетажна масивна сграда по ул.”Братя Миладинови”, свързана с основната и по-късна пристройка към нея – балетни зали и обслужващите ги помещения;
  • едноетажна масивна сграда по ул.”Македония”;
  • постройка със стоманена носеща конструкция, разположена на фуга до сградата по ул.”Братя Миладинови”;
  • към сградата, на фуга при сутерена на източното крило, е изградено котелно помещение .

В копието от ПЗП, приложено към визата да проектиране, е отредена функция на имот, обхващащ само основната сграда, “За музей”, а дворът е обхванат от друг имот, отреден “За резервен терен”. В южната част на квартала е обособен отделен имот, който и физически е разделен от училището, като е ограден и в него има едноетажни постройки, които не са собственост на МК.

Обектът е деклариран паметник на културата /недвижима културна ценност/ с категория “от местно значение”.

            В момента в част от сградата е настанен “Колеж по туризъм”, но при предпроектните проучвания не са предоставени документи за учредяване право на ползване или предоставяне.

            Обектът  се намира в район с активно присъствие на паметници на културата от различни периоди. Времето на неговото изграждане съвпада с изпълнението на следосвобожденското градоустройствено обновяване на града. През 1897 г. с изграждане на уличната мрежа по генералния план на гр.Варна се залагат принципите, определили съвременната градоустройствена схема на градската среда.

Районът около училището е планиран в правоъгълна система, с практично обособени квартали и отделни имоти. Това е дало възможност и за предоставяне при изграждането на сградата целия квартал между ул.”Стефан Караджа”, “Братя Миладинови”, “Славянска” и ”Македония”. Така училището разполага с голям двор, условия за разширяване и озеленяване на части от имота. В същото време се осигуряват нужните пропорции между застроено и свободно пространство, необходими да се изяви сградата и достатъчно отстояние  да бъде възприемана в нейната цялост от страната на вътрешния двор.

Застрояването на тази част от града с масивни сгради по западен образец започва в периода 1885 – 1893 г., когато Варненската техническа служба приема “Правилник за строеж на частни сгради”. В него присъства изискване “Всички фасади на сгради по улиците следва да бъдат с богата пластична декорация  и свързани по височина”.

 

Районът около училището е запълнен предимно със свободно застроени имоти. Първоначалното предназначение на сградите е било за жилищни и обществени нужди. В стилово отношение  средата може да се определи като еклектична, което се дължи на интензивната промяна и обогатяване познанието за  новите течения в изкуството и архитектурата, строителните технологии и функционалните изисквания към помещенията през времето, последвало Освобождението до 30-те години на 20-ти век. Впоследствие се появяват и други сгради, съществуващите претърпяват различни промени. В момента средата около училището въпреки преобладаващата еднородност в исторически план, има по-разнообразен характер от първоначалния, без да е разрушена общата й структура. Активно участие като обединяващ елемент играе и богатото озеленяване на улиците и имотите.

  1. 2. Данни за сградите

Основните сгради на училището са построени, за  да приютят френския девически колеж “Сент Андре” около пет години след неговото създаване.

Първият корпус, сграда с правоъгълна форма, разположена по ул.”Стефан Караджа”, е от 1902 г. Проектантът е Мариано Пернигони. Инициативата е на френската учителка Елена Кастекс. През 1908 г. е направен проект за разширение, който включва двете допълнителни крила, свързани с основната сграда и физкултурен салон.

Копия на част от чертежите са представени в проучването. От името ясно се вижда предназначението на обекта: “Пристройка в пансион на сестрите ассомпсионистки в Варна”. През 1909 г. допълнителните крила са построени.

Впоследствие сградата сменя собственици и ползватели, но като цяло запазва функция на учебно заведение или близка до нея. След Първата световна война временно е превърната в сиропиталище.  През 1927 в нея настаняват сираци от войната. Две години по-късно към сиропиталището се открива профилирано училище с три отдела – обущарски, шивашки и кошничарски.

През 1940 г. Морското училище заема част от сградата, а след 1943 г заема цялата площ. Остава там до 1954 г.

В периода 1956 – 1972 г. училището е предоставено на Френската гимназия “Жолио Кюри”, а през 1972 г. на СМУ “Добри Христов”.

 

През 1962 е изградено котелно помещение на фуга от сутерена към североизточното крило поради необходимост от нова отоплителна инсталация. През 1970 г. в северната част на имота е построена свободно стояща масивна едноетажна сграда, в която има гараж, работилница и кабинети.  Съществуващата ниска пристройка е преустроена за балетни зали, а през 1994 г. по одобрен проект е изпълнена пристройка с обслужващи помещения към тях. Последната постройка е от 1997 г. Одобрена е като “Учебна барака”. Представлява едноетажна сграда с метална конструкция и леки ограждащи елементи.

Обектът и в момента се използва от НУИ “Добри Христов” на основание писмо от МК, като през 1999 г. е издаден Акт за държавна собственост с предоставени права за управление на МК и НУИ “Добри Христов”.

Училището като институция е създадено през 1944 г. През 1956 г. получава името на Добри Христов, което запазва до днес.

Част от  помещенията временно са предоставени след 1990 г. на Колеж по туризма към Икономически университет, гр.Варна.

 

            НУИ “Добри Христов” провежда обучение в следните специалности – класически музикални инструменти и класическо пеене, класически танц, български народни инструменти, българско народно пеене, поп и джаз пеене, изобразително изкуство. Има дневна форма на обучение на ученици от 1 до 12-ти клас.  Това прави изискванията към помещенията в сградите разнообразни, с много специфични особености.

            В същото време заетите помещения от Колежа по туризъм са физически отделени от останалите с прегради в коридорите и това нарушава заложените в самата проектна схема на сградата принципи за достъп и придвижване. Между двете стълбища няма връзка – те обслужват различни ползватели. Входовете също са разпределени между двете учебни заведения. С същото време те използват обща електрическа и отоплителни инсталации. Санитарните възли са “поделени”  за двете части на сградата. Това прави невъзможно изпълнението на изискванията на санитарно-хигиенните и противопожарни норми, както и тези да осигуряване на достъпна среда.

            Сградите, използвани от училището, са изграждани в различни периоди от време, с различни материали и облик в интериор и екстериор.

            Основният обем се състои от триетажния корпус с двете пристройки по ул.”Стефан Караджа”. Те са най-стари по дати на изграждане. Основите им са от каменна зидария. Стените на етажите са от зидария  с плътни тухли на варо-пясъчен разтвор, като дебелината им варира на различните етажи от 65 до 30 см. Подовите конструкции са пруски свод на първите две нива и в коридорите на всички етажи, а в останалите части – дървен гредоред. В двата случая върху тях има дървено дюшеме. Стените имат носеща функция. В няколко от помещенията има и чугунени колони и метални греди с двойно [ профил, които осигуряват допълнително свободно пространство  и по-големи размери на помещенията. Стълбите са изградени с каменни стъпала, едностранно запънати в стените. Покривната конструкция е дървена, обшита с дъски, покритието  - марсилски керемиди. Стрехите завършват с обшивка и олук от поцинкована ламарина. Едноетажната сграда от юг, строена в същия период, е свързана с високото тяло посредством покрит проход към вътрешния двор. Тя също е с тухлени стени , каменни основи  и дървена покривна конструкция. Покривът е покрит също с керемиди и има аналогична обшивка. Пристройката по ул.”Македония” е нова, има стоманобетонна конструкция и преградни зидове от тухлена зидария. Котелното помещение е със стоманобетонна скелетна конструкция, но състоянието й е аварийно и има опасност да компрометира и подходът за превозни средства, който минава над покривната плоча. Учебната барака има стоманена конструкция с колони и покривни ферми. Стените са с обшивка от дървени дъски, талашитени плоскости и изолация от стъклена вата между тях.

По периметъра на квартала е изградена масивна ограда от каменна зидария с горна ажурна част от стоманени решетки. Това осигурява контролиран достъп в зоната, използвана от учениците. Подходът към обекта е от ул.”Стефан Караджа”. На нея са три от входовете на сградата. Към вътрешния двор има непосредствен достъп от страната на ул.”Македония”. Там има прекъсване на оградата с широки врати от стоманени профили. Размерът им заедно с ширината на пространството между сградите осигуряват достъп на превозни средства. Втората възможност за непосредствен достъп до двора е през проход в едноетажната сграда с балетни зали.

            Основната сграда има два главни входа. Единият е на ул.”Стефан Караджа”, а другият – към вътрешния двор. Освен това разполага с допълнителен служебен вход при връзката със северното крило и втори такъв – при южното крило. За влизане във физкултурния салон е направен допълнителен вход от вътрешния двор, като за целта е разширен съществуващ отвор във фасадата, до нея е изградена пристройка със стоманена конструкция и леки обшивки. В едно от помещенията й са направени стъпала и е понижено нивото на терена до  необходимата кота за влизане в сградата. Сградата има и служебен изход при котелното от североизток. Едноетажната пристройка с балетни зали и дървената барака  имат свои самостоятелни входове единствено  от двора.

 

Плановата схема на етажите е коридорна – логично избрана за учебно заведение. Всички помещения са свързани чрез п-образен коридор, преминаващ в трите крила на сградата. При по-късни преустройства на места са обособени отделни групи помещения с преддверия, но като цяло схемата е запазена досега. От двете страни на коридора са разположени учебни зали и кабинети, като в двата края на триетажния обем са изтеглени стълбищата, отворени пряко към коридорите, и в съседство с тях – санитарните възли. На някои етажи има допълнителни санитарни възли в края на източното крило.

            В сутерена част от северното крило е предоставена за помещения, свързани с котелното, други са преустроени във фитнес, учебна кухня, обслужващи площи. На това ниво са главното ел.табло и физкултурният салон.

В партера освен учебните зали, се намират кабинети на директора и зам.директора, учителска стая, кабинети за счетоводство, архив. На това ниво е концертната зала.

На последния етаж  в централния корпус са разположени отново учебни зали, а подпокривните пространства са усвоени за кабинети, библиотека и читалня. Има два кабинета, в съседство с които са две открити тераси.

В подпокривното пространство на средния корпус има голямо помещение с три малки прозореца към улицата, но то остава неизползваемо в момента.

При съпоставяне с малкото налични оригинални чертежи на сградата се вижда, че още при проектирането са заложени определени акценти в плановата й схема, логично обусловени от функцията. Двата централни входа от север и юг са били свързани с голямо фоайе, осигуряващо не само обширно пространство за разпределяне на потока от хора, но и условия за струпване на хора при тържествени случай, в които се използва концертната зала. Единият от нейните входове, явно за гости на събитията, е към това фоайе, а вторият – към коридора. Самата концертна зала е предвидена с тази функция още при проектирането – на чертежите е указана сцената с вход към нея от малки помещения, очевидно за подготовка на участниците. Специалните настилки са правени с идеята за представително по функция помещение, мястото й е специално избрано. За постигане на нужния за нея обем са свързани последователно три междуосови пространства, като последното е запълнено от сцената. В момента фоайето е преградено и превърнато в лавка. Така, освен премахване на един акцент в плановата схема, е нарушено и естественото преразпределяне на ходовите линии при различни по характер събития. За сцената е направен малък страничен вход от коридора, защото  предишните помещения зад нея са отнети за други цели.

Друго такова помещение е физкултурният салон. Той заема площта на цялото южно крило в сутерена. В оста, разделяща симетрично обема му  по дължина на две, са подредени чугунени колони, а върху тях има видима метална греда. Не може да се посочи категорично първоначалната функция, не е изписано име на помещението в оригиналните чертежи, но определено е проектирано в този вид. При огледа му бе установено, че стените до 1,1 от к.г.п. са покрити с декоративна облицовка от материал на циментова основа, обработен с релефни фигури /щамповане или от редени готови елементи/. На известно разстояние от тях по същия начин е направен  корниз. Между тях е имало цветен декоративен фриз върху мазилката /рисуван или щампован/. Оригиналната настилка не е установена, но подобно обмислено интериорно решение предполага представително помещение. Освен това, то е разположено до един от двата допълнителни входа и преддверия с широки стълбище, които е трябвало да се изградят при връзката с двете странични крила при разширяването на училището, но  впоследствие сведени до малки служебни стълби с ниски входове.  Сега стените изцяло са покрити с няколко пласта блажна боя, а подът - с линолеум. Едната от колоните е демонтирана.

 

В две помещения на първи и втори етаж по сходен на салона начин са организирани големи пространства. В средата им има монтирани чугунени колони с преминаваща над тях видима метална греда. Формата им е квадратна. Едното в момента се използва като репетиционна зала за хорово пеене, а второто е разделено от късна преградна стена за две учебни стаи.

 

            Довършителните работи в сградите са предимно боядисване с латекс и блажна боя в цокъл върху варо-пясъчна мазилка, обшивки от ПДЧ плоскости и звукоизолационни панели по стените на музикалните кабинети. Окачени тавани присъстват само в санитарните възли и в някои помещения на партера.

Облицовката с изкуствени плочи и фризът във физкултурния салон са единствените открити декоративно обработени стени.

            Подовите настилки в стаите са естествен паркет или  по-късно балатум. В коридорите и фоайето има плочи на циментова основа с дребни каменни фракции /като мозайка/. Повърхността им е покрита с пигментиран слой, представляващ различни повтарящи се орнаменти, образуващи фризове по периферията. В средата има редуване на светли и тъмни квадрати. В концертната зала орнаментите са подредени, образувайки две декоративни пана с повтарящ се мотив по цялата площ на помещението, отново обрамчени с фризове. В част от коридорите има мозайки. В балетните зали има паркет.

 

Дограмата е дървена. По фасадите е двукатна, а на места – трикатна – след късни ремонти. Вратите са масивни, без особени орнаменти.

Едноетажната пристройка от север е със стоманобетонна конструкция и тухлени стени. В част от помещенията нивото на пода е под нивото на терена, Довършителните работи са изпълнени с латекс и гипсова шпакловка.

В бараката подовете са настлани с балатум, а в санитарните възли с керамични плочи. Стените и таваните са с покритието на обшивките.

Фасадата на основната сграда е запазена във вид, близък до този от времето на построяването й. Промени са извършени още с прибавянето на страничните крила, а вероятно и някои от решенията са взети при самото изпълнение тогава на строителните работи. В настоящия момент тя представлява едно цяло, с подчертани места на връзките между трите корпуса.

Главната й част е разделена визуално във вертикална посока на три части – средна, надвишаваща основната фасадна плоскост; две крайни, включващи по две междуосия,  и две, разположени между тях. Средната доминира над останалите с ризалитното си издаване напред, допълнителната декорация от пиластри и орнаменти. Освен това тя включва и двата входа със съответните стълбище и пиластри на партерно ниво. Крайните части са отново издадени напред по цялата си височина.  Фасадата е строго симетрична с централна ос през средата на централния корпус. Отделно всяка от частите й във вертикален план е изградена в подчинение на допълнителни оси на симетрия – и двете фасадни плоскости на страничните крила, свързващите проходи, и издадените като ризалити части от основния корпус. Има  изявено хоризонтално членене по линиите на етажните плочи и подпрозоречните первази.

Покрита е с гладка мазилка, която навсякъде е изпълнена с различно дълбоки фуги, придаващи рустикално оформяне на плоскостите. В ъглите са направени пиластри, някои от тях също с хоризонтални фуги. Около част от прозорците има рамки, оформени с мазилка, а в тях са вписани малки декоративни елементи. Открояват се двата ризалита, наддадени пред покривната линия в полето над двата входа. Там декоративните елементи са и еркерно изведени пред фасадната плоскост.  Всички етажи са разделени със сложни корнизи, а допълнителни, по-опростени такива има и под прозорците в горните нива.

Оригинално е решена покривната конструкция на страничните крила – давайки възможност за по-високи тавани на вътрешните пространства, покривът е задигнат при фасадите като капандура, завършвайки със стрехи, оформящи полукръг, в който са вписани три прозореца. Челната дъска има орнаменти, които са завършвали с шпил при първоначалното изграждане. Два от прозорците са стигали до пода, но по-късно от съображения за безопасност са намалени размерите им. Цокълът е с облицовка от бучардисани каменни блокове. На последното ниво прозорците са с кръгла форма, което придава характерен завършващ вид на тази част от фасадата. Двата централни входа имат свой собствен характер – единия с открита стълба с извити форми на масивния парапет, а вторият – с покрито преддверие, ограждащо стъпалата, с отвори от двете страни.

Декоративните елементи с форма на орнаменти са сравнително малко на брой и са използвани пестеливо като допълнителен акцент  в определени места – при централните оси и над  прозорци. Допълнителен ефект придават защитните метални решетки при прозорците в сутерена, изпълнени от ковано желязо. Богато орнаментирани са стълбищните парапети в сградата и този при страничното крило на фасадата. Има и два метални парапета от малки тераси на третия етаж, които  са с много пестелива украса. По запазените чертежи се вижда, че единият е изпълнен по проекта и може да се приеме за оригинален.

Данни за цветовете, използвани при първоначалното боядисване в екстериор, бяха получени при проучване на фрагменти от мазилка с различни слоеве боя от няколко места по стените. Мострата от най-долния пласт може да се използва при проект за цветово решение на фасадите. Анализът на малкото запазени снимки най-общо показва, че са използвани два тона, като единият е много светъл, вероятно близко до белия цвят. Дали по-тъмният присъства в два и повече нюанса не може да се каже категорично.

Сградата е в сравнително добро състояние. През различни периоди от време са извършвани ремонти и преустройства, но те не са засегнали принципно разпределението й. Основно изменение е посоченото по-горе затваряне на фоайето и преграждане на някои големи пространства. Като цяло основните проблеми състоянието се характеризират с амортизирани материали на вътрешните покрития, особено в определени групи помещения като санитарни възли, ателиета, котелно. Във всички стаи от сутерена има ясно изявено присъствие на проникваща влага по фасадите. Там мазилките са силно засегнати в дълбочина.  Увреден е и декоративният цокъл във физкултурния салон. Между циментовата повърхност и блажната боя са проникнали плесени. Тя е подкожушена и се отделя на парчета. До пълното й отстраняване не може да се каже каква е степента на увреждане на фриза. Заключението на проектантите по част “СК” и “В и К” е, че причината са повърхностни води, вода от незаустени и повредени водосточни тръби и пропаднала и деформирана външна настилка.

Състоянието на подовите покрития е лошо. Това е особено смущаващо при пигментираните плочи, които са и важен елемент в интериора на сградата като паметник на културата. По протежение на естествените ходови линии в помещенията те са в различна степен с изтрито цветно покритие, а на места и с нарушена основна структура. Основните повреди са нанесени при различни ремонтни работи, особено преграждания.

Повечето кабинети  са пригодени с временни мерки за функциите, които изпълняват. Обшивките, оборудването и осветлението не са в съответствие с изискванията за различните видове дейности, които се извършват в тях. Обшивките и окачените тавани в концертната зала са захабени и с липсващи части.

Дограмата е в лошо състояние. При фасадите тя не изпълнява вече своята топлоизолираща функция. Обковът е разбит на много места. Предвид липсата на готови врати с размерите на съществуващите в повечето стаи са преправяни касите и са вграждани по-малки врати в тях.

Сградата не отговаря в момента на санитарно-хигиенните изисквания за  броя и вида на тоалетните /предвид разделянето им в две учебни заведения/. Не са изпълнени в различни детайли и противопожарните норми. Никога не са предприемани мерки за осигуряване на достъп за хора с увреждания.

Инсталациите са амортизирани и е необходима пълната им подмяна.

Елементи, обект на опазване и възстановяване  - колони, парапети, плочи и др., са в запуснато състояние, с многократно добавяни покрития. Три от колоните в момента са “вградени” в допълнително направени прегради и могат да се върнат към състояние на свободно стоящи само след преразглеждане на цялостната функционална връзка между редица помещения. Задължително е възстановяването на демонтираната колона в салона.

Фасадите са ремонтирани преди известно време. Не са извършвани промени, които да нарушават цялостният й характер, придобит след разширението й. Състоянието им е сравнително добро, но и при тях се наблюдават различни проблеми. Като най-уязвими, увредени са предимно корнизите, има места, на които те са пред отцепване на пропукани парчета. Има места с обрушени или паднали мазилки, повредени декоративни елементи, а някои от последните са замазани или променени при ремонтите. По ниските части на стените има графити. Част от решетките и парапетите са корозирали и многократно неравномерно боядисвани.

Покривът е в добро състояние. Има нужда да се вземат необходимите противопожарни мерки за видимите дървени части на конструкцията и обшивката, но при последните ремонти са отстранени течовете и в момента няма видими големи. деформации.  Предвид факта, че сградата е учебна, в момента не могат да се предприемат никакви действия за използване на подпокривното пространство на централния корпус от ограничения, наложени от противопожарните норми.

Главен проблем остава съвместното ползване на сградата от две институции, които задължително трябва да работят физически разделени в рамките на един обект. Това поражда редица проблеми от функционално естество и възпрепятства вземане на адекватни мерки за изпълнение на нормативните изисквания, свързани с противопожарни мерки, достъпна среда и проектиране на учебни заведения.

 

....................................